Почина американският актьор Денис Хопър
Публикувано на 30 май 2010 в категории:
Лица и събития, Личности - дела и документи, Шоубизнес
Холивудският актьор Денис Хопър почина снощи на 74 години след няколко месечна битка с рак на простата, съобщи „Ройтерс“. Актьорът е напуснал този свят в дома си във Венеция, предградие на Лос Анджелис (щата Калифорния), заобиколен от семейството и приятели си, съобщи мениджърът му Сам Мейдю, цитиран от ВВС.
Eфектът на пеперудата
Публикувано на 2 февруари 2010 в категории:
Тайни и загадки
Всички ние добре знаем от училище, че две паралелни прави никога не се пресичат. Така е прието в официалната Евклидова геометрия. Но всеки от нас е гледал към релсите, изчезващи зад хоризонта и е започвал някъде дълбоко в душата си малко да се съмнява в тази написана истина. Ето например в геометрията на Лобачевски се твърди, че две паралелни прави могат да се пресекат. Някъде в безкрайността. И съответно, и паралелните плоскости имат точка на съприкосновение. И ако дадения факт е безкрайно спорен, той омагьосва и тревожи умовете значително повече отколкото аксиомата от учебника.
Седем човека, измамили смъртта…
Публикувано на 8 януари 2010 в категории:
Интересно и любопитно, Лица и събития, Светът през фотообектива
Всеки от нас поне веднъж се е мислил за най-великия и недостижим на света. Но какво ще стане, ако наистина се сблъскаме със смъртта лице в лице. Как би постъпил ти, ако паднеш от самолет без парашут или те погребат жив? Дали ще можеш да си вдигнеш гащите от страх? А ето че тези хора са преживяли всичко това и са изпратили Смъртта някъде по-надалеч.
В Япония почина човека, преживял двете атомни бомбардировки
Публикувано на 8 януари 2010 в категории:
Други, Личности - дела и документи
В Япония почина единствения човек на земята, преживял двата ядрени взрива. Цутому Ямагучи (Tsutomu Yamaguchi), станал „свидетел“ на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки през август 1945 година, почина на 94-годишна възраст от рак на стомаха, съобщава Associated Press като се позовава на японските средства за масова информация.
Почина актрисата Британи Мърфи
Публикувано на 21 декември 2009 в категории:
Лица и събития, Шоубизнес
Холивуд е в шок – в неделя сутрин в Лос Анджелис е починала актрисата Британи Мърфи. Младата американска актриса бе едва на 32-годишна възраст. Като причина за смъртта и се посочва масивен сърдечен удар. Екипите за спешна медицинска помощ са се отзовали на обаждане от съпруга на Мърфи Саймън Монджак. Актрисата е откарана в болницата Cedars-Sinai Medical Center, където само е констатирана смъртта и. Според лекарския доклад Британи получава масивен инфаркт, докато е под душа в дома си в Лос Анджелис.
Пушенето убива!
Публикувано на 29 ноември 2009 в категории:
Здраве и красота
Рекламите, с които се водят кампаниите за борба с тютюнопушенето в последните няколко години придобиват все по-наситен графичен силует, а някои са дори, меко казано, отблъскващи – но в крайна сметка се търси именно този ефект: на отвращение и отхвърляне на този вреден навик.
Почина Майкъл Джексън
Публикувано на 26 юни 2009 в категории:
Шоубизнес
Късно вечерта снощи западни медии, сред които Los Angeles Times и Associated Press, съобщиха, че Майкъл Джексън е бил спешно хоспитализиран в UCLA Medical Center, заради съмнения за сърдечен пристъп, където по-късно е починал. По данни на CNN Джексън е бил докаран в болницата в кома, където лекарите са се борили за живота му близо един час. Смъртта му е регистрирана в 00,26 часа българско време.
На границата между живота и смъртта
Публикувано на 17 септември 2008 в категории:
Тайни и загадки
Учените в продължение на няколко хилядолетия се опитват да разгадаят тайната: какво става с човек след неговата смърт. Някои медици твърдят, че хора дори няколко дни след официално регистрираната им смърт, проявяват признаци на живот. За изследване на това явление били разработени специални компютърни технологии, датчици, снемащи показа- телите от пръстовите възглавнички на умиращите. Хора, които са успели да излязат от състоянието „клинична смърт“, казват, че са видели бялата светлина, че в същия момент са могли да разсъждават добре и досега спомена за това преминава през главите им.
Сега учените, въоръжени с най-нови изследователски средства, се готвят да проведат в болниците на Европа и Северна Америка серия експерименти над пациенти, чиито живот виси на косъм с цел да установят какво наистина става с мозъка на умиращите. Както свидетелства сайта LiveScience, програмата е получила името AWARE по началните букви от английската фраза „съзнание по време на завръщане към живот“.
Ръководителят на групата изследователи Сам Парни от Саутхемптънският университет във Великобритания казва, че за разлика от общоприетите разбирания, смъртта не представлява специфичен момент, а процес, при който започва спирането на работата на сърцето, дробовете и мозъка. Това състояние е известно като „спиране на сърдечната дейност“, което от гледна точка на биологията звучи като „клинична смърт“.
По време на спирането на сърдечната дейност присъстват споменатите по-горе три критерия: пациентът се счита за мъртъв когато престане да диша, сърцето му не бие и активността на мозъка е прекъсната. След спирането на тези дейности има време за медицинска намеса от няколко секунди до един час и повече. През това време на реаниматорите може да се удаде да „пуснат“ отново работата на сърцето и по този начин да върнат назад процеса на умиране. Именно в този период на изследователите им се предоставя уникалната възможност да разберат какво изпитва умиращият.
Предишни изследвания показват, че примерно 10-20% от пациентите, при които е спряла сърдечната дейност, съобщават за ясен, добре организиран поток от мисли, способни са да разсъждават и си спомнят за това, какво се случва с тях по време на срещата със смъртта.
Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.
Почина писателят-фантаст Артър Кларк
Публикувано на 19 март 2008 в категории:
Изкуство, Лица и събития, Личности - дела и документи
Артър Кларк (Arthur C. Clarke), фантастът с невероятно ясна визия за бъдещето, покорил милиони по света с над 100-те си книги за космоса, науката и идните години, почина в сряда в къщата си в Шри Ланка на 90-годишна възраст, съобщава Associeted Press. Писателят, който се бори с пагубните последствия на пост-полиомиелитния синдром от 60-те години на миналия век и прекара дълго време в инвалидна количка, е издъхнал в 1,30 ч. местно време (22,00 ч. българско време снощи) заради проблеми с дишането, посочва приятелят му Рохан Де Силва (Rohan De Silva).
Кларк бе причисляван заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн в „голямата тройка“ на фантастите и бе популярен като „бащата на научната фантастика“. Той написа повече от сто романа, но стана известен най-вече благодарение на екранизацията на „2001: Kосмическа одисея“. Артър Кларк се смята и за един от хората, предвидили колко полезни ще са комуникационните орбитални спътници. Ройтерс припомня, че броени дни преди да почине от дихателни проблеми, той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение „Последната теорема“, написано съвместно с друг гигант на фантастиката – американеца Фредерик Пол.
Артър Кларк е роден във Великобритания на 16 декември 1917 в малкото английско градче Майнхед (Minehead), графство Съмърсет, в семейството на фермер, но от десетилетия живееше на остров Цейлон, прикован към инвалиден стол заради последици от прекаран в детството полиомиелит. Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания. „Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на воъбражението им“, каза през декември Артър Кларк.
Още от най-ранна възраст Кларк е привлечен от научната фантастика. Той се запалва по фантастиката, купувайки първите си броеве на списанието „Amazing Stories“, в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други родоначалници на фантастиката. Първите му любими автори са Уелс и Олаф Стейпълдън. Първите му собствени разкази имат за тема космоса. Той учи математика и физика в Лондон. След като завършва училище, работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война служи като лейтенант в американските ВВС.
Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. В началото на 50-те години Кларк публикува романа „Пътуване към звездите“, в който прогнозира полета на човека до Луната. Последвалите му книги, хвалени много за тяхната научна прецизност, се превръщат също в бестселери. Но световната слава го застига едва през 1968, когато Кларк и Стенли Кубрик се събират, за да създадат заедно сценарий за филм за космоса, базиран на идеи от някои от кратките разкази на фантаста, сред които „Пазителят“ (The Sentinel), написан през 1948 г., и „Среща призори“ (Encounter in the Dawn), заедно със сценария за „2001: Одисея в Космоса“ се ражда и едноименния роман, дал началото на най-известния фантастичен цикъл на Кларк – „2010: Втора Одисея“ (2010: Odyssey Two, 1982), „2061: Трета Одисея“ (2061: Odyssey Three, 1988) и „3001: Последната Одисея“ (3001: The Final Odyssey, 1997). През 1989 г., две десетилетия след кацането на Луната на Apollo 11, Кларк пише: „2001 беше написана във време, което сега е отвъд един от големите вододели в човешката история; ние го прекрачихме в момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха върху Морето на Спокойствието (на Луната). Оттогава историята и фантастиката са и ще останат неразривно свързани“.
Сред най-известните му фантастични творби са: „Краят на детството“ (Childhood’s End, 1953); „Градът и Звездите“ (The City and The Stars, 1956), „Деветте милиарда имена на Бога“ (The Nine Billion Names of God, 1967); „Среща с Рама“ (Rendezvous with Rama, 1973); „Земя имперска“ (Imperial Earth, 1975), „Песните на Далечната Земя“ (The Songs of Distant Earth, 1986) и др.
През последните години книгите на Артър Кларк бяха посветени най-вече на съдбата на човека в епохата на космическите полети. Той не бе обаче голям оптимист и дори бе казал, че до няколко десетилетия светът ще стане необитаем. В романа му „3001: Последната Одисея“, човешкият разум оцелява единствено в космоса, докато на Земята, съсипана от климатични катастрофи, живеят само някои примитивни същества.
Далеч преди това обаче – още по времето на Втората световна война, той прави впечатление със статия, в която описва условията, при които може да се създаде мрежа от геостационарни спътници. За нея той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди. „Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив“, разказва по-късно писателят. Сред „екстраполациите“ за бъдещето (той избягваше думата „прогноза“ или „предвиждане“) бяха още контакт с интелигентен извънземен живот до 2030г. и откриване тайната на безсмъртието до 2090г, вероятно „електронно безсмъртие с всичките му добри и лоши страни“.
Именно Артър Кларк, заедно с тв-водещия Уолтър Кронкайт (Walter Cronkite) коментира серията космически полети към Луната по програмата Apollo в края на 60-те години. Не-фантастичните трудове на Кларк за пътуванията в Космоса и изследванията му на Големия бариерен риф и Индийския океан му спечелват уважението на световните научни среди и през 1976 г. той става почетен член на Американския институт за аеронавтика и астронавтика (AIAA).
През 1956 г. се премества на о-в Цейлон (Шри Ланка) в Индийския океан след корабната експедиция до Големия бариерен риф. Там той открива магията на дълбоководното гмуркане, което създава усещане подобно на безтегловността, която изпитват астронавтите в космоса и остава заклет гмуркач до преклонна възраст. „Тялото ми действа перфектно под водата“, спомня си самият писател. В Шри Ланка Кларк се ползваше от особен статут да не плаща данъци. Той убеди властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като „Законът Артър Кларк“, съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.
В края на миналия век писателят получи почетна рицарска титла и лично принц Чарлз отиде да му я връчи. Церемонията обаче бе отложена след скандал с медийни обвинения срещу Кларк в педофилия, които той яростно отвхърляше. Книгите на Артър Кларк печелят, освен популярност сред читателите по света, така и редица престижни отличия като „Небюла“ и „Хуго“. Кларк печели наградата „Небюла“ за фантастично творчество на Американската организация на писателите-фантасти (SFWA) през 1972, 1974 и 1979 г.; наградата „Хюго“ на Световния конгрес на писателите-фантасти (WSFC) през 1974 и 1980 г., и през 1986 г. е отличен с титлата Изтъкнат майстор на Американската организация на писателите-фантасти. Той е носител и на ордена на Британската империя, а през 1962 г. получава наградата „Калинг“ за постижения в популяризирането на науката. От 1989 до 2004 г. е ректор на Международния космически университет в Илкирх-Графенщаден край Страсбург, Франция.
Артър Кларк се жени през 1953г. за разведената американка Мерлин Мейфийлд, но двамата се раделят едва половин година по-късно без да създадат потомство. Освен своята литературна дейност, Кларк работеше и за един наречен на негово име център за модерна технология край столицата на Шри Ланка, Коломбо.
На официалното празненство по случай 90-тия му рожден ден през декември, Кларк обяви, че има три големи желания: мир в Шри Ланка, да види доказателство за съществуването на извънземен живот и светът да започне да използва по-чисти горива. Той имаше сложни отношения с научните среди и доста от статиите му бяха публикувани на необичайни места като „Плейбой“. В едно интервю той бе заявил, че не съжалява, че сам никога не можа да направи една космическа разходка. Все пак той бил дал ДНА-проба от косата си, която щяла да бъде изпратена в космоса. „Един ден някаква непозната днес цивилизация би могла да открие тази останка от един изчезнал вид, така че аз бих могъл да оцелея в едно далечно бъдеще“ – надяваше се Артър Кларк.
Почина Джералд Форд – дълголетникът сред американските президенти
Публикувано на 27 декември 2007 в категории:
Лица и събития, Личности - дела и документи
Бившият президент на САЩ Джералд Форд почина на 93-годишна възраст, след като преди месец и половина стана рекордьор по дълголетие сред стопаните на Белия дом (WhiteHouse.gov). 93-годишният ветеран бе и вицепрезидент, и държавен глава, макар че не е заемал постовете след избори
На 14 юли Джералд Форд навърши 93 години, а през ноември подобри рекорда на Роналд Рейгън, който почина на 93 години и 120 дни. „Продължителността на живота не е толкова важна. Важна е любовта на семейството и на приятелите“, се казваше в неговото изявление по този повод.
През 2000 г. той получи два леки удара, а тази есен влезе отново в болница за изследвания. Живееше в ранчото си в Калифорния с жена си Бети, която също достигна преклонна възраст (88 г.), макар че по време на мандата му през 1974 г. бе оперирана от рак на гърдата.
Форд бе единственият вицепрезидент и президент на САЩ (Ford.UTexas.edu), който никога не е заемал тези постове чрез прекия вот на народа. Никсън решава да замени с него избрания си вице Спайро Егню, подал оставка през 1973 г. заради неплащане на данъци. След като заради аферата „Уотъргейт“ се оттегля и титулярът, Форд влиза в Белия дом и остава на най-високия държавен пост в САЩ в продължение на две и половина години, до 1977-а. После губи изборите през 1976 г. от демократа Джими Картър, бивш губернатор на Джорджия. Според анализатори причината за този неуспех във вота е амнистията, която дава на предшественика си.
Преди това Форд има 25-годишен стаж в Конгреса, а през 1965-73 г. е водач на групата на малцинството в Камарата на представителите. Родом е от Омаха, щата Небраска, но е отраснал в Мичиган. Докато учи право в „Йейл“ е помощник-треньор на университетския футболен отбор. През Втората световна война служи във Военноморските сили. След това влиза в политиката и през 1948 г. го избират за конгресмен. Според агенция АП като президент Форд е бил прям, честен и лъчезарен, докато Никсън е определян като силно сдържан и потаен.
Вицепрезидентът стана държавен глава на САЩ с надеждата, че „кошмарът за нацията“, причинен от аферата „Уотъргейт“, е вече минало. „Аз съм Форд, не Линкълн“, обичаше да се шегува той с известните марки автомобили. Прекараните от него две и половина години в Белия дом обаче бяха белязани от хаотични действия, отбелязва Ройтерс. Първата му цел като президент бе да пребори инфлацията и да даде глътка въздух на бизнеса чрез по-ниски данъци и по-облекчени регулаторни режими.
По време на неговия мандат САЩ признаха окончателно поражението си във Виетнам след падането на Сайгон през 1975 г., а той коментира, че е настъпило време „нацията да превърже раните си“, припомня Би Би Си.
По ирония на съдбата шеф на кабинета му тогава бе Доналд Ръмсфелд, който по-късно стана министър на отбраната, а доскоро заемаше този пост и при настоящия президент Джордж Буш-младши.
Докато той беше начело на Пентагона за втори път, страната влезе в нова продължителна война – с тероризма, и предприе нахлуване в Ирак, а броят на американските жертви там вече надхвърли загиналите на 11 септември 2001 г.
Още навремето дясна ръка на Ръмсфелд в президентската администрация бил настоящият вицепрезидент на САЩ Ричард Чейни. Двамата още тогава започнали да концентрират политическа власт в ръцете си, като практически манипулирали Форд, коментират анализатори. Под тяхно влияние президентът се освобождава от тогавашния военен министър Шлезинджър, вицепрезидента си Рокфелер и съветника си по националната сигурност Кисинджър. Ръмсфелд става шеф на Пентагона, а Чейни заема мястото му начело на президентския кабинет, като става най-младия на този пост.
Като представител на Републиканската партия Форд обаче бе в малцинство, тъй като Конгресът бе доминиран от демократите. В подобна обстановка сега работи и настоящият държавен глава Джордж Буш, след като на междинните избори през ноември демократите спечелиха надмощие и в двете камари на Конгреса.
Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.
