Скрий се…

Казват, че след като Бог сътворил света, човекът проявил необикновена дързост и прекрачил границите на позволеното. Бог твърде много се разтревожил и повикал седемте архангели, за да им поиска съвет.

Прочети още »

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство…

Прочети още »

Трите кедрови дървета

В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове – Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
– След всичко, което ми се наложи да видя – казал първият – аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
– А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро – казал вторият кедър.
– Колкото до мен – казал третият – то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.

Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.

Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем. От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели. Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.

Кедровите дървета горчиво се оплаквали: „Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение“.

Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.

След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата. И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.

На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.

Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.

Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.

Паулу КОЕЛЮ

Две бири или…

В час по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети, и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено, пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно „Да“.

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

„Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.“

И продължи: „Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.“

Една от студентките вдигна ръка и попита:“А какъв беше смисълът на бирата?“

Професорът се усмихна.“Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.“