В Япония почина човека, преживял двете атомни бомбардировки

В Япония почина единствения човек на земята, преживял двата ядрени взрива. Цутому Ямагучи (Tsutomu Yamaguchi), станал „свидетел“ на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки през август 1945 година, почина на 94-годишна възраст от рак на стомаха, съобщава Associated Press като се позовава на японските средства за масова информация.

Прочети още »

Десетте най-известни любовни двойки в историята и литературата

Вярвате ли в истинската любов? Вярвате ли в любовта от пръв поглед? А в любовта завинаги? Тези любовни истории ще подновят и засилят вярата ви в любовта… Това са най-известните любовни истории в историята и литературата, безсмъртни приказки за силата на любовта.

Прочети още »

Най-прочутите мошеничества в историята

Още през 246 г. пр.н.е. съществували мошеници, които „състарявали“ ръкописи и ги продавали като оригинални пергаменти. А сега на вашето внимание едни от най-прочутите мошеничества в историята.

Прочети още »

Селинджър на 90

Американският писател Джеръм Дейвид Селинджър (Jerome David Salinger) днес навършва 90 години. Селинджър, известен най-вече с романа си „Спасителят в ръжта“, издаден през 1951 година, не е публикувал нова книга от 1965 година насам и не е давал интервю от 1980, но въпреки това славата му почти не е помръкнала.

Емблематичният роман на Селинджър за 16-годишния Холдън Колфийлд, който се бунтува срещу лицемерието на възрастните, се преиздава, откакто е публикуван за пръв път през 1951 г. Колфийлд е сравняван с героя на Гьоте Вертер.

Селинджър е роден на 1 януари 1919 г. в Манхатън, Ню Йорк и е от смесен шотландски, ирландски, еврейски и полски произход. Детството си прекарва в голям разкошен апартамент на известната улица Парк Авеню в Ню Йорк. Учи в различни частни училища, за кратко дори във военна академия. Съучениците му от този период помнят неговото саркастично остроумие. На 18-19 годишна възраст се влюбва в Уна О’Нийл (дъщерята на Юджийн О’Нийл) и и пише любовни писма всеки ден, но тя се омъжва за много по-възрастния от нея Чарли Чаплин.

Селинджър участва във Втората Световна война, като в Париж успява да се срещне с Ърнест Хемингуей (военен кореспондент тогава), който е възхитен от неговия талант на писател и казва, че Селинджър има „дяволски талант“. Въпреки това Селинджър счита Хемингуей и Стайнбек за второ качество писатели, но е възхитен от Мелвил. По това време той работи за контраразузнаването, провежда разпити на пленници, тъй като владее чужди езици, и е един от първите войници, които посещават освободените концентрационни лагери. По-късно той споделя, че човек никога не може да забрави миризмата на изгорено човешко месо.

През 1945 година той се жени за френска докторка на име Силвия, но този брак завършва с развод. Десет години след първия си неуспех се жени за Клер Дъглас, но и този брак завършва с развод през 1967. От втория си брак има един син, Мат, роден 1960 и една дъщеря, Маргарет, родена 1955, която през 2000 пише мемоари за баща си в книгата „Спасителят на мечти“ (Dream Catcher: A Memoir).

Последното публикувано произведение на Селинджър е новелата „Hapworth 16, 1924″, появила се преди 43 години в сп.“Ню Йоркър“. Тя е част от поредицата му от четири новели „Семейство Глас“.

Отвратен от голямата слава, Селинджър се оттегля зад висока ограда в селцето Корниш (щата Ню Хемпшър), където живее много изолирано. В телефонно интервю за „Ню Йорк таймс“ през 1974 г. той споделя: „Обичам да пиша. Но аз пиша за себе си и за собствено удоволствие. В непубликуването има страшно спокойствие“.

Истинска история

Професор в университета задал на своите студенти следният въпрос.
- Всичко което съществува ли е създадено от Бога?
Един студент смело отговорил:
- Да, създадено е от Бог.
- Бог е създал всичко? – запитал пак професора.
- Да, сър – отговорил студента.
Професора попитал:
- Ако Бог е създал всичко, значи Бог е създал злото, защото то съществува. И съгласно този принцип, че нашите дела се определят от нас самите, значи Бог е зло.
Студентите притихнали, чули такъв отговор. Професора бил много доволен от себе си. Той се похвалил на студентите, че още веднъж е доказал, че вярата в Бог е просто мит.
Още един студент вдигнал ръка и казал:
- Мога ли да ви задам въпрос, професоре?
- Разбира се, – отвърнал професора.
Студента станал и запитал:
- Професоре, студа съществува ли?
- Що за въпрос? Разбира се, съществува. На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмяли над въпроса на младият човек. Младият човек отвърнал:
- Въпреки това, сър, студа не съществува. В съответствие със законите на физиката, това което ние считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина. Човек или предмет може да се изучи върху това има ли той или предава ли енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е пълна липса на топлина. Всяка материя става инертна и неспособна да реагира при тази температура. Ние сме измислили дума за описание на това, че чувствуваме липсата на топлина.
Студента продължил:
- Професоре, а тъмнината съществува ли?
- Разбира се, че съществува.
- Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Можем да изучаваме светлината, но не и тъмнината. Можем да използваме призмата на Нютон за да разложим бялата светлина на множество цветове и да изучим различните дължини на вълната на всеки цвят. Вие не може да измерите тъмнината. Прост лъч светлина може да се вреже в тъмнината и да я освети. Как може да разберете доколко тъмно е някакво пространство? Измервате количеството светлина. Не е ли така? Тъмнината е понятие за описание на отсъствието на светлина.
В края на краищата, младият човек запитал професора:
- Сър, злото съществува ли?
Този път неуверено, професора отвърнал:
- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокост между хората, много престъпления и насилие по цял свят. Тези примери са проява на злото.
На което студента отговорил:
- Злото не съществува, сър, или в краен случай, то не съществува заради самото себе си. Това зло просто е отсъствие на Бога. То прилича на тъмнината и студа – дума измислена от човека за да опише отсъствието на Бог. Бог не създава зло. Злото не е като вярата или любовта, които съществуват като светлината и топлината. Това зло е резултат на отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Това е като студа, който настъпва когато няма топлина, или тъмнина, която настъпва когато няма светлина.

…А името на студента било… Алберт Айнщайн.

Почина писателят-фантаст Артър Кларк

Артър Кларк (Arthur C. Clarke), фантастът с невероятно ясна визия за бъдещето, покорил милиони по света с над 100-те си книги за космоса, науката и идните години, почина в сряда в къщата си в Шри Ланка на 90-годишна възраст, съобщава Associeted Press. Писателят, който се бори с пагубните последствия на пост-полиомиелитния синдром от 60-те години на миналия век и прекара дълго време в инвалидна количка, е издъхнал в 1,30 ч. местно време (22,00 ч. българско време снощи) заради проблеми с дишането, посочва приятелят му Рохан Де Силва (Rohan De Silva).

Кларк бе причисляван заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн в „голямата тройка“ на фантастите и бе популярен като „бащата на научната фантастика“. Той написа повече от сто романа, но стана известен най-вече благодарение на екранизацията на „2001: Kосмическа одисея“. Артър Кларк се смята и за един от хората, предвидили колко полезни ще са комуникационните орбитални спътници. Ройтерс припомня, че броени дни преди да почине от дихателни проблеми, той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение „Последната теорема“, написано съвместно с друг гигант на фантастиката – американеца Фредерик Пол.

Артър Кларк е роден във Великобритания на 16 декември 1917 в малкото английско градче Майнхед (Minehead), графство Съмърсет, в семейството на фермер, но от десетилетия живееше на остров Цейлон, прикован към инвалиден стол заради последици от прекаран в детството полиомиелит. Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания. „Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на воъбражението им“, каза през декември Артър Кларк.

Още от най-ранна възраст Кларк е привлечен от научната фантастика. Той се запалва по фантастиката, купувайки първите си броеве на списанието „Amazing Stories“, в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други родоначалници на фантастиката. Първите му любими автори са Уелс и Олаф Стейпълдън. Първите му собствени разкази имат за тема космоса. Той учи математика и физика в Лондон. След като завършва училище, работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война служи като лейтенант в американските ВВС.

Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. В началото на 50-те години Кларк публикува романа „Пътуване към звездите“, в който прогнозира полета на човека до Луната. Последвалите му книги, хвалени много за тяхната научна прецизност, се превръщат също в бестселери. Но световната слава го застига едва през 1968, когато Кларк и Стенли Кубрик се събират, за да създадат заедно сценарий за филм за космоса, базиран на идеи от някои от кратките разкази на фантаста, сред които „Пазителят“ (The Sentinel), написан през 1948 г., и „Среща призори“ (Encounter in the Dawn), заедно със сценария за „2001: Одисея в Космоса“ се ражда и едноименния роман, дал началото на най-известния фантастичен цикъл на Кларк – „2010: Втора Одисея“ (2010: Odyssey Two, 1982), „2061: Трета Одисея“ (2061: Odyssey Three, 1988) и „3001: Последната Одисея“ (3001: The Final Odyssey, 1997). През 1989 г., две десетилетия след кацането на Луната на Apollo 11, Кларк пише: „2001 беше написана във време, което сега е отвъд един от големите вододели в човешката история; ние го прекрачихме в момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха върху Морето на Спокойствието (на Луната). Оттогава историята и фантастиката са и ще останат неразривно свързани“.

Сред най-известните му фантастични творби са: „Краят на детството“ (Childhood’s End, 1953); „Градът и Звездите“ (The City and The Stars, 1956), „Деветте милиарда имена на Бога“ (The Nine Billion Names of God, 1967); „Среща с Рама“ (Rendezvous with Rama, 1973); „Земя имперска“ (Imperial Earth, 1975), „Песните на Далечната Земя“ (The Songs of Distant Earth, 1986) и др.

През последните години книгите на Артър Кларк бяха посветени най-вече на съдбата на човека в епохата на космическите полети. Той не бе обаче голям оптимист и дори бе казал, че до няколко десетилетия светът ще стане необитаем. В романа му „3001: Последната Одисея“, човешкият разум оцелява единствено в космоса, докато на Земята, съсипана от климатични катастрофи, живеят само някои примитивни същества.

Далеч преди това обаче – още по времето на Втората световна война, той прави впечатление със статия, в която описва условията, при които може да се създаде мрежа от геостационарни спътници. За нея той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди. „Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив“, разказва по-късно писателят. Сред „екстраполациите“ за бъдещето (той избягваше думата „прогноза“ или „предвиждане“) бяха още контакт с интелигентен извънземен живот до 2030г. и откриване тайната на безсмъртието до 2090г, вероятно „електронно безсмъртие с всичките му добри и лоши страни“.

Именно Артър Кларк, заедно с тв-водещия Уолтър Кронкайт (Walter Cronkite) коментира серията космически полети към Луната по програмата Apollo в края на 60-те години. Не-фантастичните трудове на Кларк за пътуванията в Космоса и изследванията му на Големия бариерен риф и Индийския океан му спечелват уважението на световните научни среди и през 1976 г. той става почетен член на Американския институт за аеронавтика и астронавтика (AIAA).

През 1956 г. се премества на о-в Цейлон (Шри Ланка) в Индийския океан след корабната експедиция до Големия бариерен риф. Там той открива магията на дълбоководното гмуркане, което създава усещане подобно на безтегловността, която изпитват астронавтите в космоса и остава заклет гмуркач до преклонна възраст. „Тялото ми действа перфектно под водата“, спомня си самият писател. В Шри Ланка Кларк се ползваше от особен статут да не плаща данъци. Той убеди властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като „Законът Артър Кларк“, съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.

В края на миналия век писателят получи почетна рицарска титла и лично принц Чарлз отиде да му я връчи. Церемонията обаче бе отложена след скандал с медийни обвинения срещу Кларк в педофилия, които той яростно отвхърляше. Книгите на Артър Кларк печелят, освен популярност сред читателите по света, така и редица престижни отличия като „Небюла“ и „Хуго“. Кларк печели наградата „Небюла“ за фантастично творчество на Американската организация на писателите-фантасти (SFWA) през 1972, 1974 и 1979 г.; наградата „Хюго“ на Световния конгрес на писателите-фантасти (WSFC) през 1974 и 1980 г., и през 1986 г. е отличен с титлата Изтъкнат майстор на Американската организация на писателите-фантасти. Той е носител и на ордена на Британската империя, а през 1962 г. получава наградата „Калинг“ за постижения в популяризирането на науката. От 1989 до 2004 г. е ректор на Международния космически университет в Илкирх-Графенщаден край Страсбург, Франция.

Артър Кларк се жени през 1953г. за разведената американка Мерлин Мейфийлд, но двамата се раделят едва половин година по-късно без да създадат потомство. Освен своята литературна дейност, Кларк работеше и за един наречен на негово име център за модерна технология край столицата на Шри Ланка, Коломбо.

На официалното празненство по случай 90-тия му рожден ден през декември, Кларк обяви, че има три големи желания: мир в Шри Ланка, да види доказателство за съществуването на извънземен живот и светът да започне да използва по-чисти горива. Той имаше сложни отношения с научните среди и доста от статиите му бяха публикувани на необичайни места като „Плейбой“. В едно интервю той бе заявил, че не съжалява, че сам никога не можа да направи една космическа разходка. Все пак той бил дал ДНА-проба от косата си, която щяла да бъде изпратена в космоса. „Един ден някаква непозната днес цивилизация би могла да открие тази останка от един изчезнал вид, така че аз бих могъл да оцелея в едно далечно бъдеще“ – надяваше се Артър Кларк.

Почина Джералд Форд – дълголетникът сред американските президенти

Бившият президент на САЩ Джералд Форд почина на 93-годишна възраст, след като преди месец и половина стана рекордьор по дълголетие сред стопаните на Белия дом (WhiteHouse.gov). 93-годишният ветеран бе и вицепрезидент, и държавен глава, макар че не е заемал постовете след избори

На 14 юли Джералд Форд навърши 93 години, а през ноември подобри рекорда на Роналд Рейгън, който почина на 93 години и 120 дни. „Продължителността на живота не е толкова важна. Важна е любовта на семейството и на приятелите“, се казваше в неговото изявление по този повод.

През 2000 г. той получи два леки удара, а тази есен влезе отново в болница за изследвания. Живееше в ранчото си в Калифорния с жена си Бети, която също достигна преклонна възраст (88 г.), макар че по време на мандата му през 1974 г. бе оперирана от рак на гърдата.

Форд бе единственият вицепрезидент и президент на САЩ (Ford.UTexas.edu), който никога не е заемал тези постове чрез прекия вот на народа. Никсън решава да замени с него избрания си вице Спайро Егню, подал оставка през 1973 г. заради неплащане на данъци. След като заради аферата „Уотъргейт“ се оттегля и титулярът, Форд влиза в Белия дом и остава на най-високия държавен пост в САЩ в продължение на две и половина години, до 1977-а. После губи изборите през 1976 г. от демократа Джими Картър, бивш губернатор на Джорджия. Според анализатори причината за този неуспех във вота е амнистията, която дава на предшественика си.

Преди това Форд има 25-годишен стаж в Конгреса, а през 1965-73 г. е водач на групата на малцинството в Камарата на представителите. Родом е от Омаха, щата Небраска, но е отраснал в Мичиган. Докато учи право в „Йейл“ е помощник-треньор на университетския футболен отбор. През Втората световна война служи във Военноморските сили. След това влиза в политиката и през 1948 г. го избират за конгресмен. Според агенция АП като президент Форд е бил прям, честен и лъчезарен, докато Никсън е определян като силно сдържан и потаен.

Вицепрезидентът стана държавен глава на САЩ с надеждата, че „кошмарът за нацията“, причинен от аферата „Уотъргейт“, е вече минало. „Аз съм Форд, не Линкълн“, обичаше да се шегува той с известните марки автомобили. Прекараните от него две и половина години в Белия дом обаче бяха белязани от хаотични действия, отбелязва Ройтерс. Първата му цел като президент бе да пребори инфлацията и да даде глътка въздух на бизнеса чрез по-ниски данъци и по-облекчени регулаторни режими.

По време на неговия мандат САЩ признаха окончателно поражението си във Виетнам след падането на Сайгон през 1975 г., а той коментира, че е настъпило време „нацията да превърже раните си“, припомня Би Би Си.

По ирония на съдбата шеф на кабинета му тогава бе Доналд Ръмсфелд, който по-късно стана министър на отбраната, а доскоро заемаше този пост и при настоящия президент Джордж Буш-младши.

Докато той беше начело на Пентагона за втори път, страната влезе в нова продължителна война – с тероризма, и предприе нахлуване в Ирак, а броят на американските жертви там вече надхвърли загиналите на 11 септември 2001 г.

Още навремето дясна ръка на Ръмсфелд в президентската администрация бил настоящият вицепрезидент на САЩ Ричард Чейни. Двамата още тогава започнали да концентрират политическа власт в ръцете си, като практически манипулирали Форд, коментират анализатори. Под тяхно влияние президентът се освобождава от тогавашния военен министър Шлезинджър, вицепрезидента си Рокфелер и съветника си по националната сигурност Кисинджър. Ръмсфелд става шеф на Пентагона, а Чейни заема мястото му начело на президентския кабинет, като става най-младия на този пост.

Като представител на Републиканската партия Форд обаче бе в малцинство, тъй като Конгресът бе доминиран от демократите. В подобна обстановка сега работи и настоящият държавен глава Джордж Буш, след като на междинните избори през ноември демократите спечелиха надмощие и в двете камари на Конгреса.

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.

Умря най-възрастния жител на планетата – той беше на 117 години

Най-възрастния човек в света живееше в област Львов, Украйна. На въпрос каква е тайната на дълголетието му Григорий Нестор отговаряше, че никога не е бил женен и не „си е хабил нервната система на семейния фронт“.

На 117 годишна възраст почина най-възрастния жител на планетата – украинецът Григорий Нестор. За неговата смърт съобщи днес кметът на селцето, в което живееше столетникът с праплеменницата му. По негови думи, дори няколко дни преди смъртта на Григорий, той не се оплаквал и се чувствал повече от добре: „Нищо не ме боли, само очите ми вече не виждат добре и понякога ми става доста студено“ казвал той.

Григорий Нестор до преклонна възраст работел като пастир в селото, бил убеден привърженик на ергенството, и успял да живее над един век, надживявайки дори внучките на сестра си. На въпрос за тайната на неговото дълголетие с усмивка отговарял, че никога не бил женен и не си е тровил нервите на „семейния фронт“, но пък цял живот се е интересувал от жените, не не си е усложнявал живота с брак, съобщава NEWSru.com.

Той обичал песните, не само украинските, но и руски, немски и полски. Казвал, че ги е научил след Първата и Втората световни войни, които не подминали и неговото малко селце в Западна Украйна. Практически никога не е боледувал, не е приемал никакви лекарства и не е злоупотребявал с алкохол.

Съставителите на Книгата на рекордите на Украйна признали Григорий Нестор за най-стария човек в Украйна и обещали да предложат рекорда му за Книгата за рекорди Гинес… но не успели. Свидетелство за неговия дълголетен живот били църковни документи – свидетелство за раждане на момче и паспорт, в който била обозначена датата на раждане – 15 март 1891 година.

Според Книгата за рекорди Гинес най-възрастния жител на планетата се явява 115-годишния Емилияно Меркадо дел Торро от Пуерто Рико. До преди това официалният рекорд принадлежеше на 116-годишната американка Елизабет Болден, която почина на 11 декември 2006 година.

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.

Избрахме Левски за най-великия българин

Избрахме Левски за най-великия българин. Втори донякъде изненадващо се нареди духовният водач Петър Дънов, а трети остана създателят на българската държава хан Аспарух.

Васил Левски бе избран за победител в кампанията на БНТ „Великите българи“ (Velikite.bg). Апостолът получи 58857 гласа. В оспорваната надпревара за второто място победи Петър Дънов с 19247 гласа, следван от основателя на българската държава хан Аспарух с 17631 гласа. Веднага след челната тройка се нареди цар Симеон I Велики. В първата десетка следват Христо Ботев, Княз Борис I, Кирил и Методий, Стефан Стамболов, Иван Вазов и Паисий Хилендарски.

Със събраните средства от sms-и и телефонни обаждания ще бъде издигнат паметник на определения за най-велик българин.

Зрителите имаха възможност да гласуват и по време на самия финал, но единствената промяна преди и след прякото предаване по националната телевизия бе размяната на последните две места в класацията, като в крайна сметка Дядо Вазов остана девети, изпреварвайки отец Паисий.

В студиото гостуваха по един застъпник на всеки един от великите българи, попаднали във челната десетка, подпомаган от свой отбор, наброяващ 10 души.

Сред помощниците бяха и актьори, пресъздали някои от образите на претендентите – Мариус Донкин, играл Симеон Велики във филма „Златния век“, Георги Мамалев, играл младия Стамболов в „Записки по българските въстания“, както и наследници на великите – правнукът на брата на Ботев Боян Ботьов, или пък родственикът на Апостола Васил Караиванов.

Основния застъпник за Васил Левски бе доц. Пламен Митев, ученик на големия историк проф. Николай Генчев. За Симеон Велики се застъпваше директорът на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов, подпомаган от началника на катедра „История“ във Военноморското училище капитан I ранг Асен Кожухаров. Проф. Валери Стефанов, декан на Славянския факултет в СУ „Св. Климент Охриски“ бе застъпникът за Христо Ботев. За Паисий Хилендарски „агитираше“ проф. Кирил Топалов. Поетесата Мирела Иванова, уредник на музея на Иван Вазов, бе застъпника за патриарха на българската литература. В нейния отбор бяха внуците на Вазов Светослав и Светла Благоеви, наследници на Борис Вазов. Застъпник на хан Аспарух бе историкът Димитър Стоянович, в чийто отбор имаше и представители от клуб „Багатур“ от Стара Загора, известни с това, че се учат да живеят като прабългарите. „Капитан“ в отбора за Петър Дънов бе председателят на Бялото братство в България Андрей Грива, като и десетте представители в отбора бяха последователи на дъновизма. Застъпник за Кирил и Методий бе директорката на Народната библиотека, носеща името на светите братя, проф. Боряна Христова. За Борис I Покръстител да дадат своя глас зрителите убеждаваше писателят и драматург Георги Тенев. Режисьорът Явор Гърдев пък бе основната личност в отбора на Стефан Стамболов.

Във финалното предаване между отделните отбори бяха коментирани основно петте критерия според формата на Би Би Си: лидерство, смелост, наследство, състрадателност и гений. По критерий лидерство най-много гласове е събрал цар Симеон; смелост – Васил Левски; гениалност – Христо Ботев, а Петър Дънов води по състрадание и наследство.

Целта на кампанията не е пренаписване на историята, това не е и социологическа анкета, обясниха от БНТ. Идеята е да се покаже гледната точка на съвременния българин към величието.

БНТ реализира кампанията по формата на британската медия, който се оказа особено популярен както на Острова, така и в други европейски страни, общо над 15 на брой. Топ 100 на великите българи на базата на зрителските гласове бе обявен на 23 декември, а от средата на януари БНТ започна излъчването на документални филми за личностите от първата десетка.

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.