Пророческия сън на президента
Публикувано на 8 август 2010 в категории:
Личности - дела и документи, Тайни и загадки
Абрахам Линкълн, 16-ят президент на САЩ, е оставил бележка за пророческия си сън десет дни преди да умре. Той писал, как блуждаел в мъртвата тишина на Белия дом, докато не стигнал до източните апартаменти. „Пред мен се извисяваше катафалка, на която лежеше тяло… Около него войници, застинали в караул и много хора; някои от които скръбно се взираха в покойника, чието лице беше закрито, други жално плачеха. „Кой е умрял в Белия дом?“ запитах един войник. „Президентът, – отговори той. – Загина от ръката на убиец!“
Истинските имена на звездите
Публикувано на 5 август 2010 в категории:
Личности - дела и документи, Шоубизнес
Знаете ли кой е Карлос Рей Норис, Кришна Пандит Банджи или Керин Илейн Джонсън? Звучат ви напълно непознато? И има защо – просто това са истинските (по документи) имена на звезди като Чък Норис, Бен Кингсли и Упи Голдбърг, които по една или друга причина са избрали псевдоними или по-благозвучно звучащи имена за холивудските си изяви. Вижте още от истинските имена на известните…
Невероятният живот на една изключителна жена…
Публикувано на 1 юли 2010 в категории:
Други, Личности - дела и документи
Тя се казва Роузмари Сигинс (Rosemary Siggins), на 33 години е и живее в Пуебло, щата Колорадо, САЩ. Щом я види човек се стъписва, но когато узнае съдбата и, може единствено да се възхити на тази изключителна жена със силен и борбен дух, която не се чувства ощетена от съдбата, а напротив – гребе с пълни шепи от живота…
Почина американският актьор Денис Хопър
Публикувано на 30 май 2010 в категории:
Лица и събития, Личности - дела и документи, Шоубизнес
Холивудският актьор Денис Хопър почина снощи на 74 години след няколко месечна битка с рак на простата, съобщи „Ройтерс“. Актьорът е напуснал този свят в дома си във Венеция, предградие на Лос Анджелис (щата Калифорния), заобиколен от семейството и приятели си, съобщи мениджърът му Сам Мейдю, цитиран от ВВС.
В Япония почина човека, преживял двете атомни бомбардировки
Публикувано на 8 януари 2010 в категории:
Други, Личности - дела и документи
В Япония почина единствения човек на земята, преживял двата ядрени взрива. Цутому Ямагучи (Tsutomu Yamaguchi), станал „свидетел“ на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки през август 1945 година, почина на 94-годишна възраст от рак на стомаха, съобщава Associated Press като се позовава на японските средства за масова информация.
Десетте най-известни любовни двойки в историята и литературата
Публикувано на 2 декември 2009 в категории:
Други, История и цивилизации, Личности - дела и документи
Вярвате ли в истинската любов? Вярвате ли в любовта от пръв поглед? А в любовта завинаги? Тези любовни истории ще подновят и засилят вярата ви в любовта… Това са най-известните любовни истории в историята и литературата, безсмъртни приказки за силата на любовта.
Най-прочутите мошеничества в историята
Публикувано на 25 август 2009 в категории:
Други, Личности - дела и документи
Още през 246 г. пр.н.е. съществували мошеници, които „състарявали“ ръкописи и ги продавали като оригинални пергаменти. А сега на вашето внимание едни от най-прочутите мошеничества в историята.
Селинджър на 90
Публикувано на 1 януари 2009 в категории:
Изкуство, Лица и събития, Личности - дела и документи
Американският писател Джеръм Дейвид Селинджър (Jerome David Salinger) днес навършва 90 години. Селинджър, известен най-вече с романа си „Спасителят в ръжта“, издаден през 1951 година, не е публикувал нова книга от 1965 година насам и не е давал интервю от 1980, но въпреки това славата му почти не е помръкнала.
Истинска история
Публикувано на 2 април 2008 в категории:
Личности - дела и документи, Мъдростта на вековете
Професор в университета задал на своите студенти следният въпрос.
- Всичко което съществува ли е създадено от Бога?
Един студент смело отговорил:
Почина писателят-фантаст Артър Кларк
Публикувано на 19 март 2008 в категории:
Изкуство, Лица и събития, Личности - дела и документи
Артър Кларк (Arthur C. Clarke), фантастът с невероятно ясна визия за бъдещето, покорил милиони по света с над 100-те си книги за космоса, науката и идните години, почина в сряда в къщата си в Шри Ланка на 90-годишна възраст, съобщава Associeted Press. Писателят, който се бори с пагубните последствия на пост-полиомиелитния синдром от 60-те години на миналия век и прекара дълго време в инвалидна количка, е издъхнал в 1,30 ч. местно време (22,00 ч. българско време снощи) заради проблеми с дишането, посочва приятелят му Рохан Де Силва (Rohan De Silva).
Кларк бе причисляван заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн в „голямата тройка“ на фантастите и бе популярен като „бащата на научната фантастика“. Той написа повече от сто романа, но стана известен най-вече благодарение на екранизацията на „2001: Kосмическа одисея“. Артър Кларк се смята и за един от хората, предвидили колко полезни ще са комуникационните орбитални спътници. Ройтерс припомня, че броени дни преди да почине от дихателни проблеми, той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение „Последната теорема“, написано съвместно с друг гигант на фантастиката – американеца Фредерик Пол.
Артър Кларк е роден във Великобритания на 16 декември 1917 в малкото английско градче Майнхед (Minehead), графство Съмърсет, в семейството на фермер, но от десетилетия живееше на остров Цейлон, прикован към инвалиден стол заради последици от прекаран в детството полиомиелит. Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания. „Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на воъбражението им“, каза през декември Артър Кларк.
Още от най-ранна възраст Кларк е привлечен от научната фантастика. Той се запалва по фантастиката, купувайки първите си броеве на списанието „Amazing Stories“, в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други родоначалници на фантастиката. Първите му любими автори са Уелс и Олаф Стейпълдън. Първите му собствени разкази имат за тема космоса. Той учи математика и физика в Лондон. След като завършва училище, работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война служи като лейтенант в американските ВВС.
Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. В началото на 50-те години Кларк публикува романа „Пътуване към звездите“, в който прогнозира полета на човека до Луната. Последвалите му книги, хвалени много за тяхната научна прецизност, се превръщат също в бестселери. Но световната слава го застига едва през 1968, когато Кларк и Стенли Кубрик се събират, за да създадат заедно сценарий за филм за космоса, базиран на идеи от някои от кратките разкази на фантаста, сред които „Пазителят“ (The Sentinel), написан през 1948 г., и „Среща призори“ (Encounter in the Dawn), заедно със сценария за „2001: Одисея в Космоса“ се ражда и едноименния роман, дал началото на най-известния фантастичен цикъл на Кларк – „2010: Втора Одисея“ (2010: Odyssey Two, 1982), „2061: Трета Одисея“ (2061: Odyssey Three, 1988) и „3001: Последната Одисея“ (3001: The Final Odyssey, 1997). През 1989 г., две десетилетия след кацането на Луната на Apollo 11, Кларк пише: „2001 беше написана във време, което сега е отвъд един от големите вододели в човешката история; ние го прекрачихме в момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха върху Морето на Спокойствието (на Луната). Оттогава историята и фантастиката са и ще останат неразривно свързани“.
Сред най-известните му фантастични творби са: „Краят на детството“ (Childhood’s End, 1953); „Градът и Звездите“ (The City and The Stars, 1956), „Деветте милиарда имена на Бога“ (The Nine Billion Names of God, 1967); „Среща с Рама“ (Rendezvous with Rama, 1973); „Земя имперска“ (Imperial Earth, 1975), „Песните на Далечната Земя“ (The Songs of Distant Earth, 1986) и др.
През последните години книгите на Артър Кларк бяха посветени най-вече на съдбата на човека в епохата на космическите полети. Той не бе обаче голям оптимист и дори бе казал, че до няколко десетилетия светът ще стане необитаем. В романа му „3001: Последната Одисея“, човешкият разум оцелява единствено в космоса, докато на Земята, съсипана от климатични катастрофи, живеят само някои примитивни същества.
Далеч преди това обаче – още по времето на Втората световна война, той прави впечатление със статия, в която описва условията, при които може да се създаде мрежа от геостационарни спътници. За нея той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди. „Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив“, разказва по-късно писателят. Сред „екстраполациите“ за бъдещето (той избягваше думата „прогноза“ или „предвиждане“) бяха още контакт с интелигентен извънземен живот до 2030г. и откриване тайната на безсмъртието до 2090г, вероятно „електронно безсмъртие с всичките му добри и лоши страни“.
Именно Артър Кларк, заедно с тв-водещия Уолтър Кронкайт (Walter Cronkite) коментира серията космически полети към Луната по програмата Apollo в края на 60-те години. Не-фантастичните трудове на Кларк за пътуванията в Космоса и изследванията му на Големия бариерен риф и Индийския океан му спечелват уважението на световните научни среди и през 1976 г. той става почетен член на Американския институт за аеронавтика и астронавтика (AIAA).
През 1956 г. се премества на о-в Цейлон (Шри Ланка) в Индийския океан след корабната експедиция до Големия бариерен риф. Там той открива магията на дълбоководното гмуркане, което създава усещане подобно на безтегловността, която изпитват астронавтите в космоса и остава заклет гмуркач до преклонна възраст. „Тялото ми действа перфектно под водата“, спомня си самият писател. В Шри Ланка Кларк се ползваше от особен статут да не плаща данъци. Той убеди властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като „Законът Артър Кларк“, съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.
В края на миналия век писателят получи почетна рицарска титла и лично принц Чарлз отиде да му я връчи. Церемонията обаче бе отложена след скандал с медийни обвинения срещу Кларк в педофилия, които той яростно отвхърляше. Книгите на Артър Кларк печелят, освен популярност сред читателите по света, така и редица престижни отличия като „Небюла“ и „Хуго“. Кларк печели наградата „Небюла“ за фантастично творчество на Американската организация на писателите-фантасти (SFWA) през 1972, 1974 и 1979 г.; наградата „Хюго“ на Световния конгрес на писателите-фантасти (WSFC) през 1974 и 1980 г., и през 1986 г. е отличен с титлата Изтъкнат майстор на Американската организация на писателите-фантасти. Той е носител и на ордена на Британската империя, а през 1962 г. получава наградата „Калинг“ за постижения в популяризирането на науката. От 1989 до 2004 г. е ректор на Международния космически университет в Илкирх-Графенщаден край Страсбург, Франция.
Артър Кларк се жени през 1953г. за разведената американка Мерлин Мейфийлд, но двамата се раделят едва половин година по-късно без да създадат потомство. Освен своята литературна дейност, Кларк работеше и за един наречен на негово име център за модерна технология край столицата на Шри Ланка, Коломбо.
На официалното празненство по случай 90-тия му рожден ден през декември, Кларк обяви, че има три големи желания: мир в Шри Ланка, да види доказателство за съществуването на извънземен живот и светът да започне да използва по-чисти горива. Той имаше сложни отношения с научните среди и доста от статиите му бяха публикувани на необичайни места като „Плейбой“. В едно интервю той бе заявил, че не съжалява, че сам никога не можа да направи една космическа разходка. Все пак той бил дал ДНА-проба от косата си, която щяла да бъде изпратена в космоса. „Един ден някаква непозната днес цивилизация би могла да открие тази останка от един изчезнал вид, така че аз бих могъл да оцелея в едно далечно бъдеще“ – надяваше се Артър Кларк.
