Най-необикновените завещания
Публикувано на 3 февруари 2010 в категории:
Други, Интересно и любопитно
„Намирайки се в здрав разум…“ Именно такава формулировка обикновено се съдържа в началото на завещанията, съставяни едва ли не по цял свят. Но по-близкото запознанство с дадения жанр на деловата проза съществено разширява нашите представи за здрав ум.
Дълго или кратко
Най-дългото в света завещание оставила след себе си никому дотогава неизвестната американска домакиня Фредерика Евелин Стилуел Кук през 1925 година. То се състояло от 95 940 думи и никога не било прочетено на глас, както обикновено става това. Мисис Кук не притежавала огромно състояние, а движимото и недвижимото и имущество можело да се преброи на пръсти. Но затова пък мисис Кук натрупала много приятели и врагове през дългия си живот, имала блестяща памет и намерила по няколко думи (добри или лоши, това е друга работа) за всеки. Тя съчинявала завещанието 20 години и всеки, който я виждал да прави това, бил уверен, че тя пише роман. Между другото тези, които успели да прочетат завещанието докрай твърдят, че то се чете като истински женски роман и ако бъде напечатан, читателският успех е гарантиран.
По право за най-кратко завещание се съревновават наведнъж няколко документа. За официално се смята последната воля на немеца Карл Тауш. На 19 юни 1967 г. в присъствието на нотариус той собственоръчно написал на хартията само две думи „Всичко на жената“.
Най-обидното завещание е съставил австралиеца Френсис Лорд, който оставил състоянието си на благотворителни организации, приятели и слуги, а накрая споменал и жена си. Той и завещал един шилинг – за да си „купи билет за трамвай, да замине нанякъде и да се удави“.
Най-щедрото завещание може да се смята това на извстния писател Робърт Луис Стивънсън, който подарил на една от приятелките си своя рожден ден. Дамата била родена на Рождество, 25 декември, и винаги забравяли нейния собствен празник. Промяната на тази дата на 13 ноември, рождения ден на писателя, можела да промени ситуацията, но последната воля на автора на „Черната стрела“ и „Острова на съкровищата“ съдът подложил на забрана: Стивънсън не бил законен собственик на рождения ден и затова не можел да го завещава на никого.
Без право на завещателен глас
Трябва да се спомене, че в много страни съществуват закони, ограничаващи възможността да се завещава имущество, за да се защитят правата на наследниците. В Иран, например, две трети от имуществото на починалия трябва да се разпредели между роднините му и само с останалата трета част завещателят може да се разпорежда по собствено усмотрение. Във Франция, Испания и например в Кипър частта на „наследство по право“ е 50%, а да се лиши от наследство човек може само в случай на съвършено изключителни обстоятелства, например убийство. „Добре известно е, че убиец не може да наследи своята жертва“ казва британския адвокат Лоуренс Хойт. „Тази норма съществува в един или друг вид в законодателството на повечето страни и действа по отношение и на близките роднини“.
Още една мярка с цел защита от злоупотреби измислили навремето създателите на известния Кодекс на Наполеон, който и досега си остава основа на гражданското право не само във Франция и бившите френски колонии, но и в много страни в Европа и Латинска Америка. „На лекари, медици и аптекари, наблюдаващи човек по време на болестта му, станала причина за неговата смърт, се забранява да получават доходи във вид на прижизнени или посмъртни дарения от такъв човек, направени по време на болестта му”. Изключение от правилото било само заплащането на обикновен хонорар за услуги в съответствие с разписаната от лекаря или аптекаря сметка.
Впрочем, има и други ограничения. Когато някой си жител от американския град Спрингфилд (щата Орегон) в завещанието си пожелал да направят от кожата му подвързия за неговата стихосбирка, властите отказали на наследниците: волята на завещателя влизала в противоречие с нормите на местното законодателство как следва да се постъпва с трупове.
Не било изпълнено и последното желание на Мери Мърфи, богата калифорнийска вдовица. Тя се разпоредила да приспят любимото и куче Сайдо, за да „избавят последното от моралните мъки, свързани със загубата на стопанката му“. За кучето се застъпило Обществото за борба с жестокото отношение към животните, което доказало, че умъртвяването на здраво и младо куче нарушава калифорнийското законодателство. „Норма, в съответствие с която завещание или негово отделно положение се признава за недействително, ако то нарушава съществуващо законодателство, практически е повсеместна“ твърди американския юрист Джереми Уайт. „Именно затова в Иран или Белгия вие никога не можете да завещаете своето имущество на куче или котка, а в Америка или Европа, да кажем, да укажете като наследник Осама бен Ладен”. Не по-малко са странните завещания, написани в Британия, Америка или други държави, законодателството на които е основано върху англосаксонското право и се обясняват с това, че там правата на завещателя практически не са ограничени от нищо. Вашата последна воля си е само ваша. Може да се оспори само, ако има съмнения, че завещателят се е намирал в здрав разум.
Нечовешкият фактор
Даже при наличието на забрани, те могат да се заобиколят. Както в случаите с кучета и котки, които доста често стават наследници на крупни състояния. Дори в онези щати на САЩ, в които действа еднозначна забрана за завещаване на имущество на животни, завещателят може да създаде благотворителен фонд или тръст, единствената задача на който ще бъде грижата за любимата котка или куче. Така постъпила и Леона Хелмсли, която не завещала 12 милиона долара на любимото си куче Беда, а просто отделила тези пари за издръжката и.
Между другото, първият човек, завещал цялото си имущество на животни, се смята жителят на американския град Колумбъс, Джонатън Джексън, поръчал на своите душеприказчици да построят общежитие за котки с удобни спални, столова, библиотека и концертна зала, в които котките да могат да се наслаждават на музиката и удобни покриви за разходка. За най-богато животно се смята куче на име Гюнтер IV. През 1991 година германската милионерка графиня Карлота фон Либенщайн оставила 139 милиона немски марки на своето куче Гюнтер III. От него парите преминали в неговия единствен син и наследник – Гюнтер IV.
Впрочем, животните не са най-необичайните наследници. Някаква жена от окръг Чероки (щата Северна Каролина) оставила цялото си състояние на Бог. Съдът разгледал завещанието и не намерил основание за отмяната му, заповядал на местния шериф да открие бенефициента и да обезпечи предаването на наследството. След няколко дни окръг Чероки се прославил по цял свят като единственото място на планетата, официално признаващо своята безбожност. В доклада на шерифа до местния съдия се казвало: „След повсеместни щателни издирвания ние не успяхме да открием Бог на територията на този окръг“. На свой ред финландското правителство има всички основания да се смята за единствен представител на дявола. Един от гражданите на страната завещал цялото си имущество на Сатаната. Държавата успешно присъдила всички пари на себе си.
А едно и досега неизпълнено завещание е направено от някакъв французин, оставил цялото си имущество на „първият човек, встъпил в контакт с жител на което и да е небесно тяло, с изключение на Марс“.
Свободната последна воля
Забраните и ограниченията, налагани от законодателството на завещателите, малко ограничават тяхната богата фантазия и никак не им пречат дори от гробовете да контролират децата и внуците си. Един лондонски евреин например оставил наследство на децата си, но при условие, че те „никога няма да станат членове на парламента, няма да заемат публична длъжност, няма да играят на борсите, няма да приемат друга вяра и няма да се оженят за нееврейка“. А един разсърден на страната си французин оставил завещание в полза на „лондонските бедняци“, обяснявайки решението си с това, че Франция е страна на „негодници и глупаци“. Освен това той поискал да хвърлят тялото му в морето на една миля от британския бряг. Още един французин оставил парите си за провеждане на ежегоден конкурс за най-красив нос, към който се допускат представители на всички нации с изключение на руската, защото участниците в конкурса имат „рижи коси и черни бради“. А някакъв си виенски милионер, страхуващ се от тъмнината, поискал в гроба му винаги да гори светлина.
Джон Боумен, предприемач от Върмонт, умрял след като преди това погребал любимата си жена и двете дъщери. Абсолютно уверен в това, че ще ги срещне на другия свят и по някакъв начин ще съумее да се върне на този свят, той разпоредил да поддържат апартамента му в пълна готовност за завръщането му и всяка вечер да сервират на масата вечеря. Боумен починал през 1891 г. Последната вечеря в апартамента му била сервирана през 1950 г., когато свършили отделените за поддръжката и слугите пари.
Последната воля на звездата на калифорнийското висше общество Сандра Уест се състояла в това да я погребат в копринен нощен халат зад кормилото на любимия и автомобил „Ferrari“, при което на изпълните било поръчано да следят седалката да е отместена за максимален комфорт. Последната и воля била изпълнена. Наистина, изпълнителят на завещанието решил да залее гоба с бетон, опасявайки се от вандали, които могат да се изкушат по скъпия автомобил. Къде по-просто била изпълнена волята на американската певица Дороти Дендбридж, написла: „В случай на смърт не сваляйте дрехите, с които съм била. Кремирайте ме както съм си!“
А един от театрите в Буенос Айрес с удоволствие приел няколко десетки хиляди долара от бившия артист Хуан Потомаки, в съгласие с условието в завещанието, че черепът на господин Потомаки ще се използва в постановките на „Хамлет“. А от дарението на кинозвездата Вивиан Ли, завещала очите си на банката за донорски органи, било решено да се откажат, защото актрисата страдала от туберкулоза.
Торонтският мечтател
При цялото многообразие на най-ексцентрични завещания за шампион сред завещателите може да се смята канадския адвокат Чарлз Милър, чието завещание не е просто събрание на не твърде добри шеги над ближните, но и документ, който оказал фантастично влияние на родния му град Торонто, но и на цяла Канада.
Чарлз Милър умрял през 1928 г. и последната му воля веднага станала сензация. Той споменавал в завещанието си двама приятели, съдия и свещеник, известни по цяла Канада с ненавистта си към всякакъв вид хазартни игри. Той им оставил голям пакет акции от един хиподрум. Освен че в резултат от игрите получавали доходи, те автоматично, като акционери, станали членове на жокей-клуба, с който се борили много години. Съдията и свещеникът приели дарението. Още на пет свои приятели, твърди противници на пиянството и алкохолните напитки, Милър завещал акции от пивоварна компания. Само един от петимата се отказал от наследство. Още на трима познати, които не можели да се търпят толкова силно, че отказвали да се намират на едно и също място, той завещал вилата си в Ямайка.
Но главния пункт бил необикновено голяма сума пари, която адвокатът завещал на „този жител на Торонто, който в продължение на десет години след смъртта му направи най-много деца“. Този пункт от завещанието се опитали да оспорят неведнъж в съда, но приживе Милър бил добър адвокат, затова нямало за какво да се захванат. Това, което се случило в последствие в Канада, нарекли „Голямото торонтско дерби“. Скокът в раждаемостта в Торонто, а и по цяла Канада, бил феноменален. В резултат на това на 30 май 1938 г., точно десет години след смъртта на Милър, градският съд започнал да разглежда заявките за наследството. Жена, успяла за десет години да роди десет деца, била дисквалифицирана. Оказало се, че не всички деца са от един и същ мъж, както искал Милър. Подложили на дисквалификация и още една жена: тя родила девет пъти, но пет от децата били мъртвородени. Но двете дами получили утешителна награда съответно по 13 000 долара. 500 000 долара били разпределени на равни части между четири семейства, в които за десет години се родили по девет деца. Както съобщават вестниците, повече деца в тези семейства не се появили.
Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.
