Айфеловата кула
Публикувано на 12 януари 2010 в категории:
Архитектура, Светът през фотообектива
Когато говорим за Париж в съзнанието ни се оформя следната картина: френските кифлички и кроасани, улички с романтични кафенета и ресторанти, корабчета покрай Сена и атмосфера, изпълнена с нежни шансони. Но на фона на всичко това силно изпъква и се откроява солидната фигура на Айфеловата кула. Това бижу, вплетено в сърцето на града и осветено нощем в безброй светлини, кипи от живот и енергия почти денонощно.
Айфеловата кула (на френски Tour Eiffel) е сред най-посещаваните архитектурни обекти в света и е един от най-известните символи на френската столица Париж. През последните години тя привлича повече от 6 милиона туристи годишно, като за цялото време на съществуването си е посетена от над 200 000 000 души.
Кулата носи името на френския инженер Александър Густав Айфел, който е неин проектант. Тя е създадена за Световното изложение през 1889 г., провело се на Марсово поле, с което е отбелязана стогодишнината от Френската революция. Построена е за по-малко от 2 години, като изграждането и е струвало 6,5 млн. франка.
Малко история…
През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел – Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.
На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като „висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин“. Но споровете заглъхват още със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.
Айфеловата кула е построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889 г., с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект, Густав Айфел, е автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария) и мн.други.
Кулата е висока 320.75 метра. В зависимост от околната температура височината и може да се промени най-много с 8 см. заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо (специално обработено желязо, издържащо на лоши климатични условия). Конструкцията и съдържа над 18 000 метални части, 2 500 000 нита и тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.
В продължение на 40 години, до построяването на небостъргача „Крайслер Билдинг“ през 1930г. в Ню Йорк, тя е била най-високата сграда в света.
От създаването и насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно – бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата са нужни 60 тона боя и 25 бояджии, които трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.
Айфеловата кула е изключително красива вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана от 10 000 газови фенера, два прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина (цветовете на френското знаме). През 1900г. е била оборудвана с електрически лампи, а съвременното осветление е включено за първи път на 31 декември 1985г., като в днешни дни са добавени и сребристи лампи, които се включват за по 5 минути на всеки кръгъл час.
Първата скица на бъдещата кула
Чертеж с размерите на бъдещата кула
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Чертежите, използвани при изграждането на кулата
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
Изграждането на кулата стъпка по стъпка
За какво се използва кулата…
В началото са предвиждали кулата да се извисява 20 години, след което да бъде разрушена. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди, от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфистки уреди.
В много от холивудските филми гледката от прозорец в Париж обикновено включва Айфеловата кула. Тя присъства и в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването и?), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува „жалкия електрически стълб“, Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли: „Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта“.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията и на „Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула“ (Sociйtй Nouvelle d’exploitation de la Tour Eiffe). Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tokyo tawa) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас. Други копия има и в Германия, Русия, Китай, САЩ и т.н.
Интересни факти…
На 4 юли 1902 г. в 21:20 ч. мълния удря Айфеловата кула
На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.
През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.
През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.
Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора били разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.
На 3 януари 1956 г. пожар опустошава върха на кулата.
През 1959 г. към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.
През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлийнс, Луизиана. В началото е наричан Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като Червената стая.
През 2000 г. по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта, като от 1 часа през нощта основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003 г. за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.
Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002 г.
На 22 юли 2003 г., около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата, но пострадали няма.
За една седмица през януари 2004 г. Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова Година.
Под първия балкон, на всяка от четирите страни по парапета са гравирани имената на 72 френски учени, инженери и всички останали лица, които са допринесли за създаването на творението на Густав Айфел. Тези надписи са направени в началото на XX век и през 1986-1987 са реконструирани от компанията „Sociйtй Nouvelle d’exploitation de la Tour Eiffe“, наета за експлоатация и поддръжка на Айфеловата кула.
А ето как изглежда днес Айфеловата кула:
Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.
