Почина писателят-фантаст Артър Кларк

Артър Кларк (Arthur C. Clarke), фантастът с невероятно ясна визия за бъдещето, покорил милиони по света с над 100-те си книги за космоса, науката и идните години, почина в сряда в къщата си в Шри Ланка на 90-годишна възраст, съобщава Associeted Press. Писателят, който се бори с пагубните последствия на пост-полиомиелитния синдром от 60-те години на миналия век и прекара дълго време в инвалидна количка, е издъхнал в 1,30 ч. местно време (22,00 ч. българско време снощи) заради проблеми с дишането, посочва приятелят му Рохан Де Силва (Rohan De Silva).

Кларк бе причисляван заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн в „голямата тройка“ на фантастите и бе популярен като „бащата на научната фантастика“. Той написа повече от сто романа, но стана известен най-вече благодарение на екранизацията на „2001: Kосмическа одисея“. Артър Кларк се смята и за един от хората, предвидили колко полезни ще са комуникационните орбитални спътници. Ройтерс припомня, че броени дни преди да почине от дихателни проблеми, той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение „Последната теорема“, написано съвместно с друг гигант на фантастиката – американеца Фредерик Пол.

Артър Кларк е роден във Великобритания на 16 декември 1917 в малкото английско градче Майнхед (Minehead), графство Съмърсет, в семейството на фермер, но от десетилетия живееше на остров Цейлон, прикован към инвалиден стол заради последици от прекаран в детството полиомиелит. Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания. „Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на воъбражението им“, каза през декември Артър Кларк.

Още от най-ранна възраст Кларк е привлечен от научната фантастика. Той се запалва по фантастиката, купувайки първите си броеве на списанието „Amazing Stories“, в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други родоначалници на фантастиката. Първите му любими автори са Уелс и Олаф Стейпълдън. Първите му собствени разкази имат за тема космоса. Той учи математика и физика в Лондон. След като завършва училище, работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война служи като лейтенант в американските ВВС.

Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. В началото на 50-те години Кларк публикува романа „Пътуване към звездите“, в който прогнозира полета на човека до Луната. Последвалите му книги, хвалени много за тяхната научна прецизност, се превръщат също в бестселери. Но световната слава го застига едва през 1968, когато Кларк и Стенли Кубрик се събират, за да създадат заедно сценарий за филм за космоса, базиран на идеи от някои от кратките разкази на фантаста, сред които „Пазителят“ (The Sentinel), написан през 1948 г., и „Среща призори“ (Encounter in the Dawn), заедно със сценария за „2001: Одисея в Космоса“ се ражда и едноименния роман, дал началото на най-известния фантастичен цикъл на Кларк – „2010: Втора Одисея“ (2010: Odyssey Two, 1982), „2061: Трета Одисея“ (2061: Odyssey Three, 1988) и „3001: Последната Одисея“ (3001: The Final Odyssey, 1997). През 1989 г., две десетилетия след кацането на Луната на Apollo 11, Кларк пише: „2001 беше написана във време, което сега е отвъд един от големите вододели в човешката история; ние го прекрачихме в момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха върху Морето на Спокойствието (на Луната). Оттогава историята и фантастиката са и ще останат неразривно свързани“.

Сред най-известните му фантастични творби са: „Краят на детството“ (Childhood’s End, 1953); „Градът и Звездите“ (The City and The Stars, 1956), „Деветте милиарда имена на Бога“ (The Nine Billion Names of God, 1967); „Среща с Рама“ (Rendezvous with Rama, 1973); „Земя имперска“ (Imperial Earth, 1975), „Песните на Далечната Земя“ (The Songs of Distant Earth, 1986) и др.

През последните години книгите на Артър Кларк бяха посветени най-вече на съдбата на човека в епохата на космическите полети. Той не бе обаче голям оптимист и дори бе казал, че до няколко десетилетия светът ще стане необитаем. В романа му „3001: Последната Одисея“, човешкият разум оцелява единствено в космоса, докато на Земята, съсипана от климатични катастрофи, живеят само някои примитивни същества.

Далеч преди това обаче – още по времето на Втората световна война, той прави впечатление със статия, в която описва условията, при които може да се създаде мрежа от геостационарни спътници. За нея той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди. „Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив“, разказва по-късно писателят. Сред „екстраполациите“ за бъдещето (той избягваше думата „прогноза“ или „предвиждане“) бяха още контакт с интелигентен извънземен живот до 2030г. и откриване тайната на безсмъртието до 2090г, вероятно „електронно безсмъртие с всичките му добри и лоши страни“.

Именно Артър Кларк, заедно с тв-водещия Уолтър Кронкайт (Walter Cronkite) коментира серията космически полети към Луната по програмата Apollo в края на 60-те години. Не-фантастичните трудове на Кларк за пътуванията в Космоса и изследванията му на Големия бариерен риф и Индийския океан му спечелват уважението на световните научни среди и през 1976 г. той става почетен член на Американския институт за аеронавтика и астронавтика (AIAA).

През 1956 г. се премества на о-в Цейлон (Шри Ланка) в Индийския океан след корабната експедиция до Големия бариерен риф. Там той открива магията на дълбоководното гмуркане, което създава усещане подобно на безтегловността, която изпитват астронавтите в космоса и остава заклет гмуркач до преклонна възраст. „Тялото ми действа перфектно под водата“, спомня си самият писател. В Шри Ланка Кларк се ползваше от особен статут да не плаща данъци. Той убеди властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като „Законът Артър Кларк“, съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.

В края на миналия век писателят получи почетна рицарска титла и лично принц Чарлз отиде да му я връчи. Церемонията обаче бе отложена след скандал с медийни обвинения срещу Кларк в педофилия, които той яростно отвхърляше. Книгите на Артър Кларк печелят, освен популярност сред читателите по света, така и редица престижни отличия като „Небюла“ и „Хуго“. Кларк печели наградата „Небюла“ за фантастично творчество на Американската организация на писателите-фантасти (SFWA) през 1972, 1974 и 1979 г.; наградата „Хюго“ на Световния конгрес на писателите-фантасти (WSFC) през 1974 и 1980 г., и през 1986 г. е отличен с титлата Изтъкнат майстор на Американската организация на писателите-фантасти. Той е носител и на ордена на Британската империя, а през 1962 г. получава наградата „Калинг“ за постижения в популяризирането на науката. От 1989 до 2004 г. е ректор на Международния космически университет в Илкирх-Графенщаден край Страсбург, Франция.

Артър Кларк се жени през 1953г. за разведената американка Мерлин Мейфийлд, но двамата се раделят едва половин година по-късно без да създадат потомство. Освен своята литературна дейност, Кларк работеше и за един наречен на негово име център за модерна технология край столицата на Шри Ланка, Коломбо.

На официалното празненство по случай 90-тия му рожден ден през декември, Кларк обяви, че има три големи желания: мир в Шри Ланка, да види доказателство за съществуването на извънземен живот и светът да започне да използва по-чисти горива. Той имаше сложни отношения с научните среди и доста от статиите му бяха публикувани на необичайни места като „Плейбой“. В едно интервю той бе заявил, че не съжалява, че сам никога не можа да направи една космическа разходка. Все пак той бил дал ДНА-проба от косата си, която щяла да бъде изпратена в космоса. „Един ден някаква непозната днес цивилизация би могла да открие тази останка от един изчезнал вид, така че аз бих могъл да оцелея в едно далечно бъдеще“ – надяваше се Артър Кларк.

За първи път от 1500 години Ватикана „осъвременява“ списъка на седемте смъртни гряха

За първи път от 1500 години Ватикана „осъвременява“ списъка на седемте смъртни гряха – новият списък е публикуван на 9 март във ватиканския вестник L“Osservatore Romano.

След хилядолетие и половина Ватикана реши да осъвремени списъка на седемте смъртни гряха и да го приспособи към епохата на глобализацията. Новият списък е публикуван на 9 март във ватиканския вестник L“Osservatore Romano. Едновре- менно с това папата е изразил съжаление във връзка с „омаловажаването на греха“ в съвременното „примирено общество“ и е посъветвал католиците по-често да ходят на изповед.

Римокатолическата църква дели греховете на простими, по-сериозни и смъртни – тези, които заплашват душата с вечно проклятие, ако човек почине без да ги изкупи с изповед и покаяние. Към смъртните грехове се отнасят „тежки нарушения на десетте божии заповеди и Заповедите за блаженството“ – по-точно за убийство, използване на контрацептиви, аборт, лъжесвидетелство, съпружеска измяна и похот. Катехизиса на католическата църква казва, че „веднага след смъртта душата на умрелият в смъртен грях попада в Ада“.

И въпреки, че точен списък на смъртните грехове не съществува, много вярващи приемат списъка съставен през VI век от папа Григорий Велики и станал популярен в Средните векове благодарение на „Божествената комедия“ на Данте. В него влизат похотта, чревоугодието, алчността, безделието, гнева, завистта и гордостта. В противовес на християните им се полага да съблюдават седемте свети добродетели: целомъдрие, умереност, усърдие, търпение, доброта, смирение и щедрост.

Епископ Джанфранко Джироти, глава на Апостолският пенитенциарий – църковен трибунал, отговарящ във Ватикана за изповедта и опрощението на греховете, след седмичен семинар за свещениците, насрочен за Великите пости, заявил, че по данни на допитване 60% от италианските католици вече не ходят на изповед. Той подчертал, че свещениците трябва да обърнат внимание на „новите грехове, появили се на хоризонта на човечеството във връзка с непрекъснатият процес на глобализация“. И ако в миналото грехът се считал за лично дело, то сега се нарича „обществен резонанс“. „Вие оскърбявате Бога не само когато крадете, кощунствате или пожелавате чуждата жена, но и когато разрушавате природата, провеждате съмнителни от гледна точка на морала научни експерименти, допускате генетични манипулации за промяна на ДНК или ембриони“ указва свещенослужителят.

Епископ Джироти съобщил също така, че към смъртните грехове се отнасят наркотиците и социалната несправедливост, от която изниква бедността, а „малцина трупат богатства в излишък“. Според думите му, в центъра на вниманието на Ватикана както и преди си остават двата смъртни гряха, като аборта, потъпкващ „достойнството и правата на жените“, също така и педофилията – грях, поразяващ дори редиците на свещениците. Средствата за масова информация, счита епископът, „раздуват“ този въпрос, дори когато свещенослужителите сами взимат мерки за борба с непривлекателното явление. Влизайки в апостолският пенитенциарии, папата отбелязал, че сред вярващите съществува „очевидно недоволство“ от католическата църква и затова свещениците са длъжни да проявят „божествена доброта към разкайващите се грешници“ и да признават собствените си грешки. „Този, който вярва в самия себе си и в своите заслуги, е заслепен от собственото си „аз“, а сърцето му е обхванато от грях. Този, който се признава за слаб и грешен, вярва в Бога, той и получава Неговата благодат и опрощение“.

Папата също така с прискърбие отбелязал, че все повече хора на Запад „минават без Бога“. Той заявил, че хедонизма и потребителството са проникнали „в лоното на самата църква, което дълбоко подрива християнската вяра отвътре, разрушава образа на живота и всекидневното поведение на вярващите“.

Източните католически църкви не признават разделението на смъртни и простими грехове, прието в Западната и римокатолическата църква. Те също така не считат, че човек починал в грях, неизбежно е обречен на проклятие.

Първите престъпления и наказанията им

Прекомерна гордост – разпъване на колело
Завист – хвърляне в ледена вода
Чревоугодие – да яде плъхове, жаби и змии
Гняв – разкъсване на части наживо
Алчност – сваряване в масло
Безделие – хвърляли го в яма със змии

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.

NASA: живот на Марс определено е имало

NASA: живот на Марс определено е имало. Открити са следи от езеро, което в миналото е било обитаемо.

До такъв извод са стигнали в NASA на базата на анализа на новите данни, получени с помощта на апарата Mars Reconnaissance Orbiter. В NASA казват, че сега от езерото е останал само кратера, но дори и по неговият анализ може с висока вероятност да се твърди, че преди стотици милиони години там е имало живот.

„На заснетите от апарата изображения на Кратера на Холден отчетливо се виждат следи от водоема, а при по-детайлен анализ там се откриват следи от странични материали, които вероятно са оставени от представители на марсианската фауна или от тяхно непосредствено участие“ казват в NASA. Но въпреки това, във ведомството говорят, че все още нямат 100%-на увереност в дадената теория.

На снимките на кратера ясно се виждат отломки, сред които присъствуват големи и малки гладки камъни, а също така дребни парчета, наричащи се мегабрекчи. Именно тези мегабрекчи трябва да са се сформирали под въздействието на среда, обитаема от живи същества – медузи, водоросли или планктон. „Кратера на Холден има най-добрата от всички видяни досега структури, свидетелствуващи за неговото органично минало“ казва Алфред Макивен, специалист от NASA. „Мисля, че за анализ на Червената планета именно даденото място е идеалното“.

Както поясняват в NASA, през 2009 г. е насрочена мисия на Mars Science Laboratory и до днес Кратера на Холден е едно от 6-те потенциални места за кацане, съобщава CyberSecurity. По думите на геофизиците в американското космическо агентство, загадъчният кратер е сформирал вътрешен голям басейн, пресечен от няколко естествени канала. В тези канали с малка дълбочина има следи от глина и именно там са открити най-големите по обем мегабрекчи, които сигнализират за живот в миналото.

Освен това, по време на детайлният анализ на снимките, дошли до извода, че през живота на Кратера на Холден и басейна, където се намира той, е имало периоди на наводнения, всяко от което се отличава с различно ниво на водата в кратера. По изчисленията на NASA, в най-активните периоди обема на течността в кратера е достигал до 400 кубически километра. Засега учените преброяват като минимум два различни периода, първият от които продължил няколко хиляди години, а вторият – няколко стотици.

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.

Израелски психолог уличава Моисей в наркомания

Както твърди професор Бени Шанон (Benny Shanon) от Еврейският университет в Йерусалим, Мойсей бил в състояние на наркотично опиянение, когато съзрял в пламтящият храст бога. Професорът достигнал до извода, че Мойсей се е намирал под въздействието на психотропни вещества, когато получил десетте заповеди на планината Синай.

Според Шанон, занимаващ се с когнитивна психология, в библейски времена употребата на халюциногени било неотменна част от религиозната практика на израилтяните. По данни на психолога, древните евреи използвали в религиозните обряди напитки от кора на акация и др. „Колкото до случилото се с Мойсей на планината Синай, това е свръхестествено космическо събитие, в което аз не вярвам, някаква легенда, в която също не вярвам. Освен, че това е събитие, което е обединило Мойсей и народа еврейски под влиянието на наркотици“ съобщава Шанон в радиоинтервю.

По-скоро, твърди психолога, Мойсей пак е бил в състояние на наркотично опиянение, когато в пламтящият храст видял бога, препоръчващ му да изведе евреите от Египет. „В Библията се говори, че хората видяли звуци, а това е класически симптом“ пояснява Шанон. Едно от основанията за такива изводи послужил личният опит на професора.

Той разказал, че през 1991 г. в амазонските гори в Бразилия за първи път опитал напитка от растението аяхуаска (Banisteriopsis caapi) и също „видял звуци“ с религиозно съдържание. И досега той нееднократно е употребявал халюциногенното растение и даже е написал книга за неговите свойства, отбелязва вестник Haaretz. „Но не всеки, който употребява такива растения, създава Тора. За това трябва да си Мойсей“ заключава изследователят.

Шанон, който е бивш ръководител на факултета по психология към Еврейският университет, публикувал резултатите от своите изследвания в първият брой на новото списание за археология и културология „Time and Mind“. По какви причини професорът е изоставил ръководната длъжност в университета, не се съобщава.

Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.