Най-чудноватите светци
Публикувано на 28 януари 2008 в категории:
Други, Изкуство, Интересно и любопитно
За вярващите те са пътеводни звезди и пример за следване. Много от светците в Католическата църква обаче ще останат в историята, освен с всичко друго и със серия от чудновати навици и случки.
Свети Франциск (San Francesco d’Assisi, 1182-1226) например бил известен сред младежите в Асизи с балните вечеринки, които организирал непрекъснато. На тях се танцувало до ранни зори и то в компанията на най-личните хубавици от града. Много от тях въздишали по Франциск и мечтаели да се омъжат за него, тъй като бил прекрасна партия, но той не се обвързвал с никоя от девойките. Подобно на младежите от заможни семейства и той искал да стане войник.
Свети Франциск бил пратен в затвора за една година по време на войната между Асизи и Перуджа през 1202. Престоят му в килията обаче го превърнал в съвсем друг човек. Той дарил на бедните цялата си собственост, включително коня си и платовете от склада на баща си, който по онова време бил богат търговец. Мнозина, в това число и баща му, го сметнали за луд. Свети Франциск обаче направил избора си – универсална любов към всички хора, без разлика на раса и религия, както и към животните като Божии творения.
Свети Антонио (Sant’Antonio da Padova, 1195-1231) бил известен като човекът на специалните ефекти и на предсказанията. Той „залепил“ отрязаното стъпало на един човек и накарал новородено да говори, за да защити майка си, тъй като била обвинена в прелюбодеяние.
Свети Антонио е прочут и като светецът на чудесата. По време на погребението на един нотариус той заповядал трупът му да не бъде заровен в земята, защото според него този човек нямал сърце. Казал на присъстващите да разрежат гърдите му, за да се уверят. Така и направили и се оказало, че под тях наистина липсвало сърце. То било намерено в къщата на нотариуса изнудвач, заключено в каса заедно с парите му.
Свети Игнатий (Sant’Ignazio di Loyola, 1491-1556) обичал да прекарва свободното си време най-вече с упражнения по стрелба. Той дори воювал във войната срещу Франция и убил многобройни врагове, изпълнявайки по този начин задълженията си на войн.
В битка през 1521 бил ранен в краката, заради което прекарал дълго време на легло. Именно тогава настъпил и обратът в характера му. Свети Игнатий искал да живее в изключителна бедност, за да заприлича, колкото се може повече, на Христос. Превърнал се в абсолютен аскет и си правел редовно „духовни“ тренировки, базиращи се на непрекъснати медитации и саможертви.
Света Агата (Sant’Agata, 238-251) била дъщеря на знатна фамилия от Катания. На 15 годишна възраст тя решила да се обрече на вечна непорочност, но тогавашният проконсул (управител) Куинциан хлътнал по нея. Той заповядал да я арестуват затова, че била християнка. Дал й да разбере, че ако стане негова любовница, ще бъде освободена. Младата жена обаче отказала. Куинциан решил да я повери на проститутката Афродизия. Тя принуждавала Агата да присъства на различни оргии, но напразно.
Куинциан заповядал да й бъдат отрязани гърдите. През нощта обаче раните заздравели чудодейно. Проконсулът тогава заповядал да бъде изгорена жива. По време на кладата червеният воал, символ на непорочието, с който било покрито лицето на момичето, останал непокътнат от огъня.
Света Лучия (Santa Lucia di Siracusa, 283-304) отишла на поклонение на гроба на Санта Агата в Катания, за да се моли болната й майка да оздравее. Майката на Лучия наистина оздравяла, след което момичето се зарекло да остане непорочно, анулирайки по този начин предстоящия си брак.
Годеникът й обаче, засегнат от нейното решение, се оплакал пред римските власти. Това бил периодът на Диоклециан, през който християните били подлагани на преследвания и арестувания. Проконсулът Паскасий заповядал Лучия да бъде затворена и изнасилена в бордей. Никой обаче не се оказал в състояние да мръдне и на милиметър Лучия. Войниците се опитали дори да я вържат за двойка бикове, които да я влачат, но и това се оказало напразно.
Паскасий тогава заповядал да бъде залята със смола и подпалена жива. Пламъците обаче избягвали чудодейно тялото на Лучия. Полудял от яд, проконсулът отрязал със сабята си главата на момичето. Преди това обаче й били избодени очите.
Свети Бернардин (San Bernardino da Siena, 1380-1444) бил францескански монах. Онемял напълно заради прекарана болест, той оздравял ненадейно след една нощ, прекарана в непрекъснати молитви.
Първото нещо, което направил след това, било да се снабди с визитни картички, които да раздава на вярващите след проповедите си. Те представлявали дървени плочки с написани върху тях букви JHS (Gesu Salvatore degli uomini – Исус, Освободител на хората).
Ако искате да обсъдите темата с останалите ни потребители – включете се в дискусията във Форума или оставете мнението си по-долу.
